One of those days…

Сигурно и на теб се случва понякога- някой те събужда рязко, ставаш внезапно и ти се схваща мускул, спъваш се в килима, удряш се на ръба на секцията по пътя към банята, там се подхлъзваш, паста за зъби попада в косата ти, тоалетната хартия е свършила, съквартирантът ти те юрка да побързаш да излезеш, пада ти копче от ризата, цепва ти се панталона, забелязваш дупка на ботуша си, прещипваш си пръста на вратата на излизане и… точно след като я затръшнеш ядосано, се спираш пред нея и се чудиш дали не е по-добре всъщност да се обадиш, че си болен и да се върнеш в леглото, преди да са ти се случили още мизерии.

Ако си гледал “Тайната” ["The Secret"], може би ще кажеш, че още при рязкото събуждане или схващането на мускула, човек трябва да се усмихне, да махне небрежно с ръка и да си направи позитивно утвърждение за деня, така че да прекъсне черната серия. Иначе неволите заваляват една след друга, подхранвани от предишната.

Аз имах такъв ден. Всъщност, серия от дни. Не че някога графиците са ми се отдавали особено, но в тези последни няколко дни се случваха най-невероятните неща, само и само да не успея да свърша нищо от планираното. И изглеждаше адски преднамерено!

Днес един приятел ми каза: “Понякога се случват шантави работи, за да може човек да пусне сигурноста/контрола/владеенето на ситуацията и просто да изживява това, което става. В един момент да му теглиш една и да престане да ти пука. Когато пуснеш всичко- всяко <трябва> и <не трябва> и всичко подобно- започваш да усещаш какво наистина искаш и тогава го правиш, ама не е съзнателно правене, просто си става. Както казва Ошо: <That is the ultimate beauty of awareness, that anything that comes out of it is simply beautiful, is simply right, and without any effort and without any practice. We have rigid ideas of good and bad, sinful and virtuous, acceptable and unacceptable, moral and immoral. It’s important to remember that all these judgments of the mind are just products of our conditioning. And whether our judgments are applied to ourselves or to others, they keep us from experiencing the beauty and godliness that lies within. Only when we break through the cage of our conditioning and reach the truth of our own hearts can we begin to see life as it really is.>”.

После си дадох сметка колко нелепо изглежда манията ни за контрол. Колкото повече губим контрол, толкова повече се вкопчваме в желанието за контрол и нещата се влошават. Постоянно ще ни се натрива носа докато не се научим просто да изживяваме ставащото, вместо непрекъснато да го манипулираме. Това се отнася и за хората около нас- в момента, в който се освободим от очакванията си към тях за определени реакции, поведение, ниво на чувствата, в момента, в който ги приемем такива, каквито са, отношенията ни ще станат много по-пълноценни. Както казват толтеките: “Любовта не задължава и не очаква. Когато обичаш, правиш всичко, защото искаш да го направиш. Всичко се превръща в удоволствие, в игра, която ти носи радост. Когато обичаш, не очакваш да се случи нещо, затова каквото и да се случи, то е добро и няма място за разочарование. “.

Защо намесих любовта? Защото желанието за контрол произтича от страха, а единствената и правилна алтернатива на страха е Любовта